Лек
Премръзнала, от студ скована,
лежеше в тъмното окаяна жена
в мъки страшни, но някак бе предала
жадувано блаженство в свойте сетива...
Със поглед празен, в нищото отправен,
в очи стаила болка и копнеж,
ръце красиви, целите покрити с рани,
в нозете, измамен образ на дете...
Измамното блаженство бе покрило
лицето ù, белязано от старостта,
не старост, идваща с годините, ...