17.05.2011 г., 22:27

Лек

1.3K 0 1

Лек

 

 

Премръзнала, от студ скована,

лежеше в тъмното окаяна жена

в мъки страшни, но някак бе предала

жадувано блаженство в свойте сетива...

Със поглед празен, в нищото отправен,

в очи стаила болка и копнеж,

ръце красиви, целите покрити с рани,

в нозете, измамен образ на дете...

 

Измамното блаженство бе покрило

лицето ù, белязано от старостта,

не старост, идваща с годините,

а старост от погубена душа...

Ръцете ù, безжизнено отпуснати,

изтичаха последни капчици живот,

кръвта се стичаше безмилостно по пръстите,

отнемаше искрата в този взор...

 

Лекуваха я нежно и със обич,

лекуваше я малката ù дъщеря,

на капки, бавно, вливаше отровата,

обещаваше ù чакана, блажена тишина.

Тя знаеше за скритата уловка,

стаила вопъл, безропотно приемаше злъчта,

че лекарството за нея бе отровата,

поднесена от най-обичната ръка...

 

Притихнал бе светът около нея,

в очакване на гибелния ден,

проклинаха съдбата ù и жертвата,

наивността в погледа смирен...

Поисках да я грабна, клетата,

от страшни мъки избавление да дам,

но виждах, че злъчта отровна

бе дала вече тежкия си дан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...