ЛЕКА НОЩ, МОЯ МИЛА
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Повече не мога да кажа,
а искам толкова много неща...
Как те виждам плахо да влизаш
и до мен присядаш смутена.
Ще целуна тогава ръцете ти
и в очите ти ще се взра.
После в косите ти
ще поръся светулки
с ухание на люляка бял.
Как от рамене ти дрехите
бавно се свличат.
Как свенливо зърно
сред моите пръсти любопитно наднича,
а жадни устни се плъзгат
по мечтания нежен овал...
Лека нощ, мила! Лека нощ!
Повече не мога да кажа.
А бих искал
да ти прошепна още много неща.
Как сънувам пред мен
Афродита,
Венера,
Астарта с огнена роза между зовящи бедра...
Как отдавна на бога помолих се аз,
как съдбата си от сърце призовах
да поискаш да се превърна
в твоя първи
девически грях.
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Сега други думи
не мога да промълвя!
А да споделя с теб ми се иска
толкова много неща за света.
Как замечтах да видя вълчица,
страстно разкъсваща горящи меса.
Как седнала върху мен Кали
с целувки нарежда
кога да завършат денят и нощта.
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Да напиша друго не мога,
а как ми се иска за много неща.
Как замечтах да се превърнеш за мен
в лятна роса,
в капки пролетен дъжд
в пустинята на света.
Как твоята потръпваща кожа
океан от нежни целувки залива.
Но ти ми разреши
само да промълвя:
Лека нощ, моя мила!
Лека нощ!
И знаеш ли, мила?
Погледнах навън.
Нощта си отива, настъпва денят.
Лека нощ, моя мила!
Нима бих могъл да ти кажа
повече от това?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
