ЛЕКА НОЩ, МОЯ МИЛА
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Повече не мога да кажа,
а искам толкова много неща...
Как те виждам плахо да влизаш
и до мен присядаш смутена.
Ще целуна тогава ръцете ти
и в очите ти ще се взра.
После в косите ти
ще поръся светулки
с ухание на люляка бял.
Как от рамене ти дрехите
бавно се свличат.
Как свенливо зърно
сред моите пръсти любопитно наднича,
а жадни устни се плъзгат
по мечтания нежен овал...
Лека нощ, мила! Лека нощ!
Повече не мога да кажа.
А бих искал
да ти прошепна още много неща.
Как сънувам пред мен
Афродита,
Венера,
Астарта с огнена роза между зовящи бедра...
Как отдавна на бога помолих се аз,
как съдбата си от сърце призовах
да поискаш да се превърна
в твоя първи
девически грях.
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Сега други думи
не мога да промълвя!
А да споделя с теб ми се иска
толкова много неща за света.
Как замечтах да видя вълчица,
страстно разкъсваща горящи меса.
Как седнала върху мен Кали
с целувки нарежда
кога да завършат денят и нощта.
Лека нощ, мила моя!
Лека нощ!
Да напиша друго не мога,
а как ми се иска за много неща.
Как замечтах да се превърнеш за мен
в лятна роса,
в капки пролетен дъжд
в пустинята на света.
Как твоята потръпваща кожа
океан от нежни целувки залива.
Но ти ми разреши
само да промълвя:
Лека нощ, моя мила!
Лека нощ!
И знаеш ли, мила?
Погледнах навън.
Нощта си отива, настъпва денят.
Лека нощ, моя мила!
Нима бих могъл да ти кажа
повече от това?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
