Леката жена
Тя е лека - хората разправяха
и по пьтя си я сочеха сьс пръст.
Защо един път таз женица не пожалиха
от острия си и язвителен език!
А само мачкаха я и се радваха,
докато скьрши й се клетото сьрце,
но вместо да потьрсят опрощение за грешката,
те без жал й се присмяха зад гьрба.
Пък тя, горкичката, безмълвно плачеше
над тялото безжизнено в ковчега бял
и своята съдба, злочестата, оплакваше,
сам-сама във този делник сив и вял.
А безгрешните тълпи сега ликуваха,
с души, потьнали във кал,
без дори да осьзнаваха,
че демона им стана господар.
© Ивето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Иве!Много си мъдра и истинска!
-
Много хубав стих!
-
Много е хубаво!!!
-
Много силен стих!
Поздрави! -
Аз простих на една такава лека жена много пъти, ама тя нещо... Май реши, че е по-добре да си е лека... Така, че... Хората с право я сочат с пръст. За да спрат да я сочат, тя трябва с действия да им покаже, че не заслужава да и се присмиват и тогава дори да я сочат, на нея няма да и пука, щото ще знае, че вече всичко е минало и не е истина. Стихотворението засяга много хубава тема, поздравления
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!