Тя е лека - хората разправяха
и по пьтя си я сочеха сьс пръст.
Защо един път таз женица не пожалиха
от острия си и язвителен език!
А само мачкаха я и се радваха,
докато скьрши й се клетото сьрце,
но вместо да потьрсят опрощение за грешката,
те без жал й се присмяха зад гьрба.
Пък тя, горкичката, безмълвно плачеше
над тялото безжизнено в ковчега бял
и своята съдба, злочестата, оплакваше,
сам-сама във този делник сив и вял. ...