IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
1 июл. 2007 г., 13:08

Леката жена 

  Поэзия
867 0 6

  Тя е лека - хората разправяха
  и по пьтя си я сочеха сьс пръст.
  Защо един път таз женица не пожалиха
  от острия си и язвителен език!

  А само мачкаха я и се радваха,
  докато скьрши й се клетото сьрце,
  но вместо да потьрсят опрощение за грешката,
  те без жал й се присмяха зад гьрба.

 Пък тя, горкичката, безмълвно плачеше
 над тялото безжизнено в  ковчега бял
 и своята съдба, злочестата, оплакваше,
 сам-сама във този делник сив и вял.
  
 А безгрешните тълпи сега ликуваха,
 с души, потьнали във кал,
 без дори да осьзнаваха,
 че демона им стана господар.

 

© Ивето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав,силен стих!
    Поздрав!
  • Браво, Иве!Много си мъдра и истинска!
  • Много хубав стих!
  • Много е хубаво!!!
  • Много силен стих!
    Поздрави!
  • Аз простих на една такава лека жена много пъти, ама тя нещо... Май реши, че е по-добре да си е лека... Така, че... Хората с право я сочат с пръст. За да спрат да я сочат, тя трябва с действия да им покаже, че не заслужава да и се присмиват и тогава дори да я сочат, на нея няма да и пука, щото ще знае, че вече всичко е минало и не е истина. Стихотворението засяга много хубава тема, поздравления
Предложения
: ??:??