Спомняш ли си, лельо, дните, когато още бях мънѝчка,
гледах те в захлас как се гримираш и гласиш,
на разходки ме водеше, дори и да не бях толкова добричка,
и в работа те гледах как работиш и кроиш.
Ти за мен не беше просто леля,
беше втора майка ти за мене,
обичах с тебе да се смея,
обичах да съм с тебе всеки ден.
Сега сякаш нищо не се е променило -
ти все сияеш, както и преди,
дори понякога да си леко унила,
дори често отвътре да те боли,
не губиш блясъка във своите очи.
Лельо, не губи вътре в тебе детето,
не му подкастряй малките крила.
Пази си нежността в сърцето -
тя е най-ценна на света.
С теб ми е най-сладко кафето
и ненужна ни е захарта,
защото твоята тайна рецепта
е капчица любов и доброта.
При теб намирам винаги утеха и любов,
защото все подготвена си със милувки,
ти си спасението от живота суров -
лельо, най-хубаво е в твоите прегръдки!
2019г.
© Veliyana Всички права запазени