Лесна истина
Лесна истина
(На сестра ми)
Аз винаги раздавах се, без нищо да очаквам.
Допуснах те в живота си, изпълнен със тъга.
И всяка малка радост, дори да беше кратка,
безкрайно галеше изстрадалата ми душа.
Съдбата ме подхлъзваше и сякаш беше дрога,
че бяхме неразумни - на хората напук.
Разбрах житейски истини. Докоснах се до Бога.
Достатъчно излъгана, реших да спра до тук.
Сега смирена съм, след толкова безумия,
които лесно позволих да ми се случат.
И смъртно отегчена съм от празнодумия -
животът уж прекрасен... вече ми е скучен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димена Всички права запазени
!
