14 мая 2009 г., 07:08

Лесна истина

1.2K 1 4

                                Лесна истина


                                               
(На сестра ми)

                                               
Аз  винаги раздавах се, без нищо да очаквам.
                                               
Допуснах те в живота си, изпълнен със тъга.
                                               
И всяка малка радост, дори да беше кратка,
                                               
безкрайно галеше изстрадалата ми душа.

                                               
Съдбата ме подхлъзваше и сякаш беше дрога,
                                               
че бяхме неразумни - на хората напук.
                                               
Разбрах житейски истини. Докоснах се до Бога.
                                               
Достатъчно излъгана, реших да спра до тук.

                                               
Сега смирена съм, след толкова безумия, 
                                               
които лесно позволих да ми се случат.
                                               
И смъртно отегчена  съм от празнодумия -
                                               
животът  уж  прекрасен... вече ми е скучен...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сестра ти сигурно е прекрасен човек, но отгечението е равно на смърт!
    Бъди до нея!
    Пишеш с душата си!
  • Благодаря ви, момичета!Много сте мили !
  • Много,много красиво!
  • Натъжи ме,мила!Но стихът ти харесах!Прегръщам те!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...