23.01.2009 г., 21:07

Лесно е

965 0 9

Колко лесно е,

правиш една последна крачка,

само миг на страх

и послеРай.

Политаш към бездната,

около теб като сатен

се стелят спомени,

безброй ярки звезди

следят последния ти полет.

А колко лесно е,

но как да се сбогуваш,

как да изоставиш толкова

несвършени дела.

Дали ще ти прости света,

че си отминал,

без да му дадеш

парче от своята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса този стих запомни, че винаги ще има критика, но тя е важна, а колкото до стиховете ти четох доста от тях и ми харесват най-важното е ти да рзбираш стиховете си, защото има хора които със сигурност не те разбират какво исакш да кажеш, но какво от това щом ти разбираш нека всеки си ги тълкува както иска.Поздрави за написаното!!!
  • Ти верно си на приливи и отливи, съжалявам, ако творчеството ми те плаши или може би аз, но като не ти стиска, не ги чети.
  • Хубаво е, когато можеш да намериш красота и в отчаянието. Значи имаш очи за нея
    Аз също на твоите години намирах много нежност в мрака. После видях, че я има и в живота

    "Умря, тъй както си летеше.
    Дори и не разбра.
    Достатъчно изглежда беше,
    че път намери и в смъртта."
  • Мерси и на теб за съвета.
  • Красива, всеки от нас е минал този период на отчаяние и порив към смъртта, в това няма нищо лошо. Отвори очи, огледай се наоколо, вслушай се в песните на птиците, в шума на листата... и тогава ще видиш, че не само готическото настроение може да създаде красиви стихове

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...