Летни ухания
ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува?
Или длан лековита го дърпа към мен –
да прекрачи през прага и тук да остане,
да полегне за отдих в постеля от лен,
да очаква от мене превръзки за рани –
драскотини в сърцето след думички зли –
сякаш мъкнал гнездо е с оси от години,
неугаснала мъка от любовни стрели,
овъглена душа – стон в пороя отминал.
А в очите му – тръпнещ и гневен пожар,
изгорил до основи всяко доверие.
Няма как да измервам на грешен кантар
колко искрен е този, дошъл да вечеря.
В мойта стая ухае на чай от липа –
връз тензухена кърпа разстилам звездите.
И ликувам, че гостът случаен заспа –
по-безгрижен от птиче, което полита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
