13.04.2010 г., 22:28  

Летя

1.2K 0 0

ЛЕТЯ

 

Нейното сърце отново бе ранено.

От несбъднато очакване сломено.

„О! Защо е тази пропаст между нас?” -

питаше се тя с безмълвен глас.

Но благодарна бе за опита суров,

че научи нея що не е любов.

Сега се чувстваше ранена.

Да бъде искаше освободена.

„Ще направя нещо щуро и опасно!

Не искам да се чувствам все натясно!

Животът кратък е, а има толкова неща.

Искам да съм аз свободна, да летя.”

И взе, че скочи с устрем към небето.

На гърба на вятъра и ето,

като птица рееща летеше

и плам в очите ù блестеше.

Чувстваше далеч от себе си земята,

а вятърът игрив ù рошеше косата.

Далечни хоризонти щеше да посочи

и сърцето нейно щеше да изскочи.

„Да можеше сега един орел с мен да полети.

Да ме пази и закриля, да разбира моите мечти.

От слънчев ореол да има златно той сърце,

което аз да чувствам като силни две ръце.”

Но, уви, нямаше орел в небето,

защото кацнал бе в полето.

Тъй самотен и замислен,

той бродеше ранен безсилен.

Почти загубил бе надежда,

че към него някой ще поглежда.

Покри го сянка нежна, непозната

и той замаян полетя в синевата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Божилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...