13.04.2010 г., 22:28  

Летя

1.2K 0 0

ЛЕТЯ

 

Нейното сърце отново бе ранено.

От несбъднато очакване сломено.

„О! Защо е тази пропаст между нас?” -

питаше се тя с безмълвен глас.

Но благодарна бе за опита суров,

че научи нея що не е любов.

Сега се чувстваше ранена.

Да бъде искаше освободена.

„Ще направя нещо щуро и опасно!

Не искам да се чувствам все натясно!

Животът кратък е, а има толкова неща.

Искам да съм аз свободна, да летя.”

И взе, че скочи с устрем към небето.

На гърба на вятъра и ето,

като птица рееща летеше

и плам в очите ù блестеше.

Чувстваше далеч от себе си земята,

а вятърът игрив ù рошеше косата.

Далечни хоризонти щеше да посочи

и сърцето нейно щеше да изскочи.

„Да можеше сега един орел с мен да полети.

Да ме пази и закриля, да разбира моите мечти.

От слънчев ореол да има златно той сърце,

което аз да чувствам като силни две ръце.”

Но, уви, нямаше орел в небето,

защото кацнал бе в полето.

Тъй самотен и замислен,

той бродеше ранен безсилен.

Почти загубил бе надежда,

че към него някой ще поглежда.

Покри го сянка нежна, непозната

и той замаян полетя в синевата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Божилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...