Слънцето се скри
уплашено от облак черен
носеше се тежко
сянка от чудовищни тела
тишина измамна
вятър суеверен
стихнал,не помръдват
корабни платна.
Корабът самотен
тихичко изкърцва
втренчен гледа
идваща вълна
светкавицата бясна
сякаш в миг изтръгва
надеждата за изход
за по-добра съдба.
Водната стихия
корабът повлича
удря и го мачка
иска стръвнина
на мостик капитана
молитвата изрича
и корабът потъва
във морска дълбина.
Минаха години
морето пак е бурно
но тръгнеш ли за там
ще чуеш плясък
от платна
"Летящият Холандец"
с екипажа дружно
ще ти изпеят песен
"Морето и смъртта".
Май,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени