11.05.2019 г., 18:49

Летящият Холандец

661 7 26

Слънцето се скри

уплашено от облак черен

носеше се тежко

сянка от чудовищни тела

тишина измамна

вятър суеверен

стихнал,не помръдват

корабни платна.

Корабът самотен

тихичко изкърцва

втренчен гледа

идваща вълна

светкавицата бясна

сякаш в миг изтръгва

надеждата за изход

за по-добра съдба.

Водната стихия

корабът повлича

удря и го мачка

иска стръвнина

на мостик капитана

молитвата изрича

и корабът потъва

във морска дълбина.

Минаха години

морето пак е бурно

но тръгнеш ли за там

ще чуеш плясък 

от платна

"Летящият Холандец"

с екипажа дружно

ще ти изпеят песен

"Морето и смъртта".

 

Май,2019г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми,благодаря ти!
  • Гавраиле, вече съм те признала за майстор на описанията, особено свързани с морето, но това е така защото, по всичко личи, че морето ти е в кръвта! Прекрасно си се справил и тук! Поздравявам те!
  • Дочка,приеми приятелския ми поздрав.Хубава майска седмица ти желая!
  • Умееш да въздействаш, Гавраил! А морето е в кръвта ти.
  • Благодаря ти за хубавите думи,Приятелю!Сърдечен поздрав и на теб!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...