Левски

Една ми на сърце, мила родина,

защо погуби твой един честен син,

а не онези предатели двамина,

които душите си продават за грош един?

В негова душа чиста

мечта за свобода бушува,

идея за промяна напориста,

за която само мечтателят бленува.

Човек що тачи в таз държава чужда -

турчин, душманин ил башибозук?

Що в ума си има една нужда,

то е да се отърве от тоз простий борсук!

Словото му в една дума се преплита,

очи на малки и стари го не пускат,

повдига духа в таз зима мразовита,

техните души родината не ще напуснат.

Един ден е просяк, друг е търговец,

турците го подминават и го поздравяват,

той им кимва и повдига кепец,

докат' другите от глупостта им подивяват.

Но мигар се стъмни и луна изгря,

Апостола отиде у Къкрина спокоен,

един поп се реши и захитря,

името му да споменавам не е достоен.

По най-безсрамний начин го хванаха,

негово сърце голямо се сви,

докат' попа си харчеше парите у механата,

Апостола си губеше големите мечти.

Обречен бе на смърт един герой,

съдбата му бе отредена да биде черна,

за него всеки българин бе готов да влезе в бой,

в таз чужда и коварна държава безверна.

Трима го държаха и му бесилото показваха,

негови очи уморени се затваряха,

докат' турци му последна капка живот премазваха,

страшни последни думи от уста му се изговаряха.

Българино, чист човек със сърце голямо,

защо не се намери някой да спаси

от туй бесило глухонямо,

коет' ще винаги в твойто съзнание бучи.

България се прости с една душа чиста,

за която всеки втори бе готов за саможертва,

в идеята му голяма, напориста,

за която той се така славно пожертва.