Лицето ми
Лицето ми
е било с цвят на
жълто слънце,
червена луна
с нюансии интересни
и специални, необикновени.
От страх и щастие.
Вследствие от разбиранията и световете
на хората със сърца, обичащи
нещо си
и природата с настроенията ù,
не от доброта случващи се.
От лошотията непожелавана
се ражда
възхищението да си човек.
Добротата е светлината живот.
Но не при всички хора.
Различия.
Г.Ф.Т
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Табаков Всички права запазени
