Лицето ми

е било с цвят на

жълто слънце,

червена луна

с нюансии интересни

и специални, необикновени.

От страх и щастие.

Вследствие от разбиранията и световете

на хората със сърца, обичащи

нещо си

и природата с настроенията ù,

не от доброта случващи се.

От лошотията непожелавана

се ражда

възхищението да си човек.

Добротата е светлината живот.

Но не при всички хора.

Различия.

                                                                                             Г.Ф.Т