Студено бял лист,
пропит от мастило,
догаряща цигара
и една полупразна
бутилка - без етикет...
Те заедно празнуват
края на нощта и...
една разбита женска душа.
Самотната свещ огрява
най-красивите тъжни очи -
разплакани, но без сълзи.
Изведнъж, малко след полунощ,
Тя си спомни, че е празник,
ала на самотата -
именно днес за Нея бе най-тъжната дата.
Сама е и ù е студено,
дори болката стене, че е прекалено.
Но Тя е силна и ще издържи,
за да празнува и следващите такива дни.