Лично
Искам нещо да ти кажа....
не знам вече колко пъти опитвах да го изрека,
но все нещо ме спираше,
събаряше ме от върха,
защото, тъкмо да повярвам,
че мога да ти доверя цялата си душа
и нещо ме стягаше... и плашеща бе мисълта
„как, по дяволите, се казват такива неща..."
Как да обясниш ада и всяка рана,
всеки удар, всяка сълза...
Дори не мога да си спомня кога бе първата
и не мога да предрека,
кога ще пролея последната.
Картините в главата ми са с размазани лица,
но ужасът живее още в мен,
крепи се здраво на всички страхове.
Понякога си мисля, че мога, ако се престраша да събера всичко,
цялата си неволя, болките, синините и срама,
живота си с няколко думи да ти поднеса
в изречение без припинателни знаци - Аз мога!
Ако ме попиташ... ще бъде за последен път...
но след това... как ще продължа,
ако зрителят погледне зад кулисите,
къде остава удоволствието от добрата игра,
няма грим, костюмите са само шега...
Лъжата е разкрита... на бис излиза само моята самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
