Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав
лунен прах.
За стиховете разпилени и мастилен
валс.
За панделките по косата на луната-
и залезите с вишнев цвят.
Избродирай ми зимен шал и запей
онази януарска песен.
За онзи скъсан джоб и убийството
на снежните човеци!
Къде си, чакан сняг?
Отнеси ме с вятърните самодиви.
Слънцето като шафран, облива
декемврийските ми вени.
Къде си, чакан сняг?
Вземи ме със сталагмитени пръсти.
Покажи ми онзи вълшебен свят и
пътя на феи и пикси.
Къде си, чакан сняг?
Засвири с тревите духова музика.
Януари ме приспива пак, събуди ме
Боже с белотата на кокиче!
03.01.2022г
Николай Василев
Честита Нова Година!
С пожелание за здраве, щастие, късмет и вълшебни-портокалови мигове!
© Николай Василев Всички права запазени