Лилаво
Три цвята лилаво
косо...
повехнали.
Търсейки, губят се
в лято отминало.
С безумни стремежи,
начупено рухващи,
грижливо затрупани
от време изминало.
Някак поеха в различни посоки,
за миг не се спряха, строяха си кораби.
С мачти от оникс и платна от коприна,
а въжета плетяха от Нептунови спомени.
Три цвята лилаво с различни нюанси.
Три пъти Бяха – и трите за малко.
Лятото изсвири ми песен във черно...
И още си пея... но тихо, нашепващо.
косо...
повехнали.
Търсейки, губят се
в лято отминало.
С безумни стремежи,
начупено рухващи,
грижливо затрупани
от време изминало.
Някак поеха в различни посоки,
за миг не се спряха, строяха си кораби.
С мачти от оникс и платна от коприна,
а въжета плетяха от Нептунови спомени.
Три цвята лилаво с различни нюанси.
Три пъти Бяха – и трите за малко.
Лятото изсвири ми песен във черно...
И още си пея... но тихо, нашепващо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
