6.07.2010 г., 11:39

Лилия...

790 0 2

... И Душата

Пак прелиства Времена ~*~~

 

Спрях в Началото на Път...

 

~*~~

... а около мен Цветя

 

    СЪС АРОМАТ...

 

          СИЯЯТ!!!

Свят от дишащи кристали

 

Дето ~*~~

 

Думи тихо ми мълвят...

Едно тайно прошепнато

ТАЙНСТВО!!!...

 

Спрях в Началото на Път...

 

В Ухание на Лилия се спрях...

 

А Душата ú ~*~~

 

Душата ú прелиства Времена...

 

Ухание на Лилия...

 

Във свят на тюркоаз...

И кехлибар...

 

УХАЕЩ ПУХ!!!...

 

Красива мека праскова...

УЮТ!...

 

А погледа ми...

БЛУДЕН!...

Жаден в този Кръстопът...

 

Дето спрян бях...

От туй Ухание без плът...

А само цвят...

 

Един Ангелогласен селенит

Дишащ в Лунна страст...

 

Една Душа...

Идваща от Път...

МЕ СПРЯ!...

 

ДУША УХАЕЩА...

НА ПУХ!!!

 

ТОПЛА...

 

МЕКА!!!

 

Лунна Лилия...

Надникна в мене...

 

С погледа си бял...

 

КРИСТАЛ!!!...

Сатен...

 

И топло тяло...

с дъх на бягаща кошута...

 

ИЗГАРЯ МЕ!!!

 

И изличава в мене...

Всяка блудна мисъл

До неотдавна

Тъй разгулена...

 

АНГЕЛОГЛАСНА МОЯ!!!

(Казах кротко аз...)

 

ВЗЕМИ ДУШАТА МИ!!!

 

ВЗЕМИ Я!!!

 

ТВОЯ Е...

 

Не ме оставяй тук...

Отново Пътник...

САМ...

 

~*~~

          И знам аз...

Ти разлистваш спомени...

 

И Страниците

губят свойта власт...

ако не носят Твоето Ухание...

 

ВИЖДАЛА ЛИ СИ

СЪРЦЕТО МИ...?

 

НА ВЛЮБЕН!!!

 

Влюбен Мъж съм...

 

Влюбих се във Лилия...

Лилия с уханен цвят...

 

Лилия излъчваща

Хармония...

Преливаща в сияния...

 

Със непозната

Власт...

 

И КАК ЧЕТЕ ТЯ МОЯ УМ...

И как облича ме в терзания...

 

Че толкова безплътна е...

А аз съм груб...

Доскоро блуден

В своя Път...

 

~*~~

     И стана Видимо...

Едно невидимо завихряне...

 

И все по-объркан съм...

Че не познавам аз

Този цвят...

 

Цвят преливащ

Във Ухания...

УХАНИЯ НА...

СКЪПОЦЕННИ

ЧУВСТВА- КАМЪНИ!!!

 

И ИЗКРЕЩЯХ!!!

 

 

ВЗЕМИ ДУШАТА МИ!!!

 

ВЗЕМИ Я!!!

 

ТВОЯ Е...

Изливай себе си!!!

 

НО В МОЯ ХРАМ!!!

 

Пречиствай ме...

 

Изличавай

всяка блудна мисъл

с твоя глас...

 

и тяло днес...

тъй топло...

като тялото

на бягаща кошута...

 

Лекувай ме...

 

Ти!...

Цвят- Жена ли си...

 

НЕ ЗНАМ...

 

Но не искам

да оставам САМ...

Пак на този Път...

Все тъй безпътен...

 

В Пътя си...

 

Сляп ли съм?...

Или е пак...

От погледа ти?...

 

Дето ослепява ме

Със този блясък...

ПЛАМ!!!

 

А и защо да виждам...

Какво да гледам ТАМ...

На този Път...

Когато

ТИ БЕЗПЛЪТНА СИ!!!

 

... И САМО АРОМАТ!!!

 

    ТОПЛОТА...

          На тялото

         На бягаща кошута...

 

     ГОРИШ!!!

В червено си...

 

А после дишаш

Във Лила...

 

Ръцете ти са в бяло...

 

А ДУШАТА ТИ!!!

 

ДУШАТА...

 

КАК ДА РАЗБЕРА!!!?

Когато пипна я...

ИЗГАРЯ МЕ...

 

Когато пренебрегна я...

Изгарям пак...

 

Нозете ти ухаят

на земя...

А гърдите дишат

В жълтичко-кафяво...

 

Ти Лилия ли си!?...

Жена!?...

 

Или си...

СКЪПОЦЕНЕН КАМЪК...

 

Светлосиня утринна мъгла...

 

Вземи Душата ми!

 

Изливай себе си...

Във Моя Храм!

 

 

Жаден в този Кръстопът...

Поседнах аз...

Душа прелистих...

 

Унесох се...

Заспах...

 

 

 

(Душата си ви подарих...

кротичко аз...)

 

~ издишан стих

на 04 юли 2010 г.

 

                    Л-Е~

 

       ЛИЛИЯ...

 

 http://vbox7.com/play:a9ad621e 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • http://www.youtube.com/watch?v=1filANTeuTY&feature=player_embedded / http://vbox7.com/play:65417b8b72
  • Прекрасни стихове! Докосващи и нежни! ''Ти Лилия ли си!?
    Жена!?''... Колко красиво! Благодаря, Леа!С докоснато сърце съм...!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...