Липата
Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат
в прохладата на светли юнски нощи,
чирикащия, пеещ птичи свят
дори и днес дочувам сякаш още.
Но пречеше на някои съседи
липата там, че с корените стари
дървото причинявало повреди
на плочите отпред на тротоара.
Широко разклонената корона
засенчваше лехите им с цветя,
а рой пчели сред цъфналите клони
ги караше сърдити да сумтят.
И в корена на старата липа
съсед изсипа течности токсични
в угода на безликата тълпа,
прикрил зад нея своята безличност.
Но коренът й бе дълбок и здрав.
Дори в земята, с нафта напоена,
стоеше стволът пак висок и прав,
и пак цъфтяха клоните зелени.
А после друг съсед посипа сол
във корените... Или друго нещо...
И скърши се до липовият ствол
изсъхнал клон със скърцане зловещо.
А след това съсед със съвест ясна
изпрати срещу болното дърво
сигнал във общината, че опасно
дървото е, че виждате, било
заплаха то за примерните хора
живеещи в квартала тих и мил.
И след това дойде и го събори
бригада със резачка марка "Stihl"
Сега пред блока черен пън стърчи
и сякаш с укор към небето сочи.
А спомен за дървото там личи
в разкъртените тротоарни плочи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
