23.07.2019 г., 14:09 ч.

Липата 

165 7 17

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Силно въздействащо и замислящо...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Разплака ме!
  • EvaRang (Eva Rang)
    Толкова тъжно...
  • Самодива (Вики)
    Браво!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Растенията също имат душа.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Трогателно!... Миналата година видях снимка на едно огромно иглолистно дърво в Несебър, цялото увито в черни найлони (с цел да изсъхне, разбира се), а в подножието му - заведение. Пишеше, че пречело, понеже падали иглички и гонели клиентите. Възмутително!!! Питах се, къде е общината в тези моменти? Ами че, дървото е било там с всичките си иглички и като са строили заведението!... Не знам какво е станало, но съм се сещала за това много пъти. Силно се надявам да са предотвратили премахването му!... Какви хора са това?!... По света от пустиня, оазис правят, а тук... нямам думи!!! Поздравления за силната творба, Весан!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Много хубав стих!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    с Майстора
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Жалко е когато нещо се унищожава! Поздрав и от мен за силната поезия!
  • maistora (Красимир Тенев)
    Има хора, на които все нещо им пречи. Сянката, птиците в него, падащите листа... И решават въпроса по сталински. Няма дърво – няма проблем. Ама после и тоя пън ще ги спъва.
    Често давам стиховете ти за пример, когато стане дума за анжамбмани (и за прекаляването с тях ). Те са ти запазена марка. Аз съм им свикнал. Даже ми се струва, че си понамалил бройката и остротата им. Мисля си, ако е по-събрано, дали няма де по-добре. При три дузини и един катрен ще се смекчат строфичните анжамбмани и ще се отдели като епилог едно финално четристишие. По-четивно ще е и при мобилната версия.
  • генек (Георги Коновски)
    Здрасти, Ангеле!
    Познаваме се отнякъде...
    Хареса ми. И пъна зная...
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    И плочите стърчат разкъртени и дървото унищожено! Има толкова други начини... да се загрижиш...Много хубав стих!
  • художника (Веселин Христов)
    Ми к,во да кажа.... печурките, егоистите и тъпанарите не се сеят, те никнат сами.
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Благодаря, че прочетохте и коментирахте, приятели!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Наистина много тъжно до къде може да се простре човешката жестокост.
    Много силен стих, заклеймяващ безхаберието.
  • DPP (SMooth)
    Страхотно стихотворение!
    Недоумявам защо трябва да се осакатяват живи и здрави дървета?! Човешката глупост и наглост край няма!
  • maistora (Красимир Тенев)
    Дървофоби! Ама те и с хората така правят.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.