16.11.2007 г., 9:31 ч.

Липса съм 

  Поезия » Друга
907 0 30

Липса съм, дупка от кубче паважно,
пълна с дъждовната мръсна вода,
като куфар ме няма, взет от багажно,
в грешна посока и в чужда ръка.

 

 

Липса съм, клон на дърво оголял,
страдащ си още за тъжните листа,
като облак съм - сърцето си извалял,
но с пречистена от сълзите душа.

 

 

Липса съм, изстрелян куршум от цевта,
рикошетно уцелил мишената-смърт,
подмината спирка на късния влак
и никой не питащ кой ще е пръв...

 

 

Липса съм, скъсана струна китарна,
след удар в ръба на заспалата вечер,
в джоба загубена топка билярдна,
дънер без кръгове, негодно отсечен.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??