4.01.2009 г., 10:58 ч.

Липсата 

  Поезия
561 0 3

За липсата няма думи,

тя прояжда бавно душата.

Частица от нея я няма,

разтиля се тъжна из тъмата!

 

Онази липса, която пари

и бавно душите прогниват.

Всеки ден повече убива,

не остава нищо след нея!

 

Дали не е черна чума,

дошла да убие усмивка,

а може би съм просто луда,

че чувствам я още дълбоко!

 

Каква ли е тази липса,

която се разтля из дните.

Не я заличиха камите

и лъжливите думи, игрите!

 

Дали ще си тръгне скоро,

или докато не го видя...

Тази липса убива мечтите,

тази липса роди сълзите!

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??