Липсата
За липсата няма думи,
тя прояжда бавно душата.
Частица от нея я няма,
разтиля се тъжна из тъмата!
Онази липса, която пари
и бавно душите прогниват.
Всеки ден повече убива,
не остава нищо след нея!
Дали не е черна чума,
дошла да убие усмивка,
а може би съм просто луда,
че чувствам я още дълбоко!
Каква ли е тази липса,
която се разтля из дните.
Не я заличиха камите
и лъжливите думи, игрите!
Дали ще си тръгне скоро,
или докато не го видя...
Тази липса убива мечтите,
тази липса роди сълзите!
© Дива Самодива All rights reserved.
