22.10.2014 г., 13:21

Липси

852 0 2

Липси...

Истината е, че ми липсваш,
дори когато си до мен.
Когато тялото ти
променя цвета на утрото,
а думите осветяват
лицето ми.
И когато докосваш
с пръсти душата ми,
и караш очите 
ми да пламтят.
Тогава, ми липсваш
още повече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камена Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, благодаря! Наистина ме разчувства с оценката си.. и хубава вечер!
  • Парадоксално, но колко вярно всъщност, Камена! Накара ме да се замисля, докато проумея, че си права. От мен - най-висока оценка за този неочакван стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...