2.02.2008 г., 8:04

Липсваш ми

1.2K 3 0

Липсваш ми, а трябва ли да съм без теб,

съдба ли бе или просто лош късмет -

да те загубя, да избягаш надалеч,

да знам, че няма да те видя веч...

Липсваш ми, не знам защо, а и не бива,

не трябваше със теб да се размина.

Че изчезна от мен, от нас избяга -

не може, а и не трябва, точно мен да ме засяга.

Липсваш ми, а не искам, не желая,

не ща за таз мъка и болка даже да узная,

не мога, а и няма как, не искам, не желая

за теб, за дните, нощите до теб да страдам - 

не, не искам в низ от болка да пропадам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...