Липсваш ми
Пред очите ми вали дъжд от листа,
вятърът бавно отвява всяка мечта.
Една след друга изнизват се минутите ни,
времето свършва... а искам още...
Още време прекарано с теб,
още една целувка дълбоко споделена,
една прегръдка леко дарена.
Край! Това беше за сега!
След месец – два пак ела!
Пак ела!... Искам да те срещна още сега!
Но ти пак ела!
Аз ще съм точно тук до тази стара стена.
Пак ела! да съживим старите градежи,
пак ела! да съградим новите копнежи.
И недей си тръгва този път...
Този път повече от всякога ще нарани...
Недей си тръгва! Остани!...
Поне една целувка по вятъра прати ми,
поне една целувка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени