30.11.2006 г., 10:41

Липсваш ми

1.6K 0 5
Липсваш ми

Пред очите ми вали дъжд от листа,
вятърът бавно отвява всяка мечта.
Една след друга изнизват се минутите ни,
времето свършва... а искам още...
Още време прекарано с теб,
още една целувка дълбоко споделена,
една прегръдка леко дарена.

Край! Това беше за сега!
След месец – два пак ела!
Пак ела!... Искам да те срещна още сега!
Но ти пак ела!
Аз ще съм точно тук до тази стара стена.
Пак ела! да съживим старите градежи,
пак ела! да съградим новите копнежи.

И недей си тръгва този път...
Този път повече от всякога ще нарани...
Недей си тръгва! Остани!...
Поне една целувка по вятъра прати ми,
поне една целувка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Перфектно както винаги! За жалост сътворено при такава болка от липсата на любим човек. Пожелания за скорошна среща миличка.
  • Благодаря! Не бях писала от доста време, но явно всичко е на сезони
  • браво от мене 6
  • Много искрено и много истинско...
  • нямам думи просто ... нямаше как да не потекат сълзи от очите ми страхотен стих 6 от мене

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...