30 нояб. 2006 г., 10:41

Липсваш ми

1.6K 0 5
Липсваш ми

Пред очите ми вали дъжд от листа,
вятърът бавно отвява всяка мечта.
Една след друга изнизват се минутите ни,
времето свършва... а искам още...
Още време прекарано с теб,
още една целувка дълбоко споделена,
една прегръдка леко дарена.

Край! Това беше за сега!
След месец – два пак ела!
Пак ела!... Искам да те срещна още сега!
Но ти пак ела!
Аз ще съм точно тук до тази стара стена.
Пак ела! да съживим старите градежи,
пак ела! да съградим новите копнежи.

И недей си тръгва този път...
Този път повече от всякога ще нарани...
Недей си тръгва! Остани!...
Поне една целувка по вятъра прати ми,
поне една целувка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектно както винаги! За жалост сътворено при такава болка от липсата на любим човек. Пожелания за скорошна среща миличка.
  • Благодаря! Не бях писала от доста време, но явно всичко е на сезони
  • браво от мене 6
  • Много искрено и много истинско...
  • нямам думи просто ... нямаше как да не потекат сълзи от очите ми страхотен стих 6 от мене

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...