30 нояб. 2006 г., 10:41

Липсваш ми 

  Поэзия
1300 0 5
Липсваш ми

Пред очите ми вали дъжд от листа,
вятърът бавно отвява всяка мечта.
Една след друга изнизват се минутите ни,
времето свършва... а искам още...
Още време прекарано с теб,
още една целувка дълбоко споделена,
една прегръдка леко дарена.

Край! Това беше за сега!
След месец – два пак ела!
Пак ела!... Искам да те срещна още сега!
Но ти пак ела!
Аз ще съм точно тук до тази стара стена.
Пак ела! да съживим старите градежи,
пак ела! да съградим новите копнежи.

И недей си тръгва този път...
Този път повече от всякога ще нарани...
Недей си тръгва! Остани!...
Поне една целувка по вятъра прати ми,
поне една целувка...

© Юлия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Перфектно както винаги! За жалост сътворено при такава болка от липсата на любим човек. Пожелания за скорошна среща миличка.
  • Благодаря! Не бях писала от доста време, но явно всичко е на сезони
  • браво от мене 6
  • Много искрено и много истинско...
  • нямам думи просто ... нямаше как да не потекат сълзи от очите ми страхотен стих 6 от мене
Предложения
: ??:??