Липсваш ми,
като дъждовен облак на реката,
пресъхнала до вада в кален ров.
Чакам те,
тъй както слепи пиленца в гнездата
очакват с трепет майчиния зов.
Бленувам те,
как пеперуда нощна светлината,
ако за нея ден не ще изгрее нов.
Обичам те,
но слаби и ненужни са словата,
сравняващи напразно моята любов.
© Маргарита Иванова Всички права запазени