Липсваш ми
Всяка сутрин в стаята плахо надничам.
Празна стая... празен стол... тишина.
Само спомена за теб, къса моето сърце.
Неволно аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.
Все още срещам те по коридора.
Стоиш си там, но твърде мълчалива.
Липсва ми твоя нежен глас.
Липсва ми твоята усмивка учтива.
На където и да се обърна,
всичко ми напомня за теб.
Виждам те във всеки ъгъл
и болка убива красотата на деня.
Липсва ми деня прекаран с теб.
Всичко е така както го остави ти.
Една сълза търкулва се сама.
Не спирам дните да броя.
Постоянно сякаш дъжд вали.
Сутрин на продзореца,
виждам твоите сълзи.
Дори си плача тихо с теб.
Как искам да върна времето назад.
И да чуя отново твоя глас.
Моля се за теб, и давам всичко.
Само за да мога, пак да те прегърна.
Но за съжаление така се получи
и нищо не мога да променя.
Ще те чакам нощем в съня си.
Ще те чакам сутрин на виртуално кафе.
Дори и постоянно да вали,
ще търся слънцето в твоите очи.
Дълбоко в моето сърце, завинаги оставаш ти.
Ще пазя спомена за теб, до края на дните си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. П. Всички права запазени
