Липсваш ми
Липсваш ми! Липсваш ми в минутите, осеяни от тишина,
когато само старият часовник на стената монотонно си тиктака,
когато ме пленява неусетно, безвъзвратно самота,
когато в стаята ми непоканен влиза мракът...
Липсваш ми... в онези мигове, изпратени от Ада,
когато лава огнена гори нозете ми до кръв,
когато шепна и крещя от болка за пощада,
но нечута продължавам пак по огнения път.
Липсваш ми... в моментите, когато се усмихвам,
когато радостта огряла ме е като лъч надежда,
тогава ми се иска в прегръдките ти да затихвам, ...