9 feb 2006, 13:36

ЛИПСВАШ МИ 

  Poesía
1544 0 7

                     Липсваш ми


Липсваш ми! Липсваш ми в минутите, осеяни от тишина,
когато само старият часовник на стената монотонно си тиктака,
когато ме пленява неусетно, безвъзвратно самота,
когато в стаята ми непоканен влиза мракът...

Липсваш ми... в онези мигове, изпратени от Ада,
когато лава огнена гори нозете ми до кръв,
когато шепна и крещя от болка за пощада,
но нечута продължавам пак по огнения път.

Липсваш ми... в моментите, когато се усмихвам,
когато радостта огряла ме е като лъч надежда,
тогава ми се иска в прегръдките ти да затихвам,
главата ми на рамото ти мъжко да се свежда!


18.01.2006г.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??