Липсваш ми!
Липсваш ми! Никак не искам
с тишината да си говоря.
Сякаш те няма от месеци...
Връщай се, мили, по-скоро!
Няма с кого да се смея,
няма с кого да се скарам.
Ехото в пустите стаи
стъпките ми повтаря.
Плези ми се нахално
клюмнало цвете във вазата.
Разни муцуни банални
телевизионно се мразят.
Няма трошици по масата,
няма и бъркотия.
Липсваш ми! Глътчици щастие
кой ще ми дава да пия?
Кой отсега нататък
ще ми поднася звездите?
Връщай се! Сгрей самотата!
Липсваш ми - иска ли питане?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
