Липсваш ми...
Липсваш ми…
Навън вали и е студено…
Теб те няма…
А как искам да се сгуша в теб,
Да те целуна…
Искам да сме пак заедно
И да не усещам самота.
Искам да чуя смеха ти
И да почуствам близостта.
Аз знам, че ще се върнеш скоро.
Аз знам, че пак ще сме заедно,
Но времето е спряло да върви…
Откакто теб те няма, сърцето ме боли.
Така искам да те гушна, а не мога…
Така искам да те докосна - и това не мога.
Протягам жалостно ръце в празнотата,
А тебе все те няма, няма…
Липсваш ми ужасно много.
Без теб е трудно и жестоко.
Искам пак да си до мен
И с теб да споделя всеки следващ ден.
Броя - безсилна - дните, минутите,
секундите дори…
А времето минава все по-бавно,
спряло е почти…
Аз знам - живота е безмилостно коварен
И с още много пречки ще се срещнем,
ала любовта ни е над всичко - тя ще издържи!
Двама с теб - ЗАЕДНО - никой няма да ни сломи.
17.02.2007г. Посветено на Деян
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Всички права запазени
