19.07.2014 г., 18:45 ч.
Липсваш ми
Небето си има лазурен воал,
отива му синьо, не мислиш ли?
Но виж този облак - изглежда е цял,
обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".
Полята си шепнат с ветреца-щурец
дузина неказани истини.
Послушай как думите - цветен прашец,
издишват по въздуха "Липсваш ми".
Светът подреден е, но всеки детайл
дълбоко е, искрено "Липсваш ми".
Без теб на живота от лъвския пай
парче за получа не искам!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Синтез" от живи,неувяхващи усещания.
-
Много ми хареса!
-
хубав ритмичен стих!
Благодаря, че не пишеш "женска" поезия!!!
Поздрави. -
Необикновено за обикновените неща! Харесах!!!
-
тихичко... дума след дума влезе
в сърцето ми... -
Усетих го като свой стих, Таничка!
"Липсваш ми!" от една година повтарям всеки миг. -
!!!
-
Найстина докосваща нежност и красота .Вплетена с магията на изповедта!Поздрави!!!
-
"Една река,
широка и дива
през пръстите изтече,
без капка да изпия.
Остана камъка,
в който да потъна..."
Търсим, търсим, откриваме и накрая заслепени от светлината на откритието си, не успяваме да сторим сякаш по-лесното - да съхраним това, което толкова бързо може да ни се изплъзне. И идва неизбежната оценка!
Хареса ми! Поздрав, Таня! -
Великолепно, истинско, скромно и човечно. Това е магията да сътворяваш свят от думи и рими. Поздравления. Хареса ми.
-
Благодаря ви, че уважихте това семпло стихотворение! Винаги съм казвала, че любовта и болката от това, да ти липсва някой, са двете крайни състояния, които не се описват с думи. Тях всеки изживява по своему и с каквото и да ги сравни, ще бледнее пред онова, което усеща дълбоко в себе си!
-
Красиво изречено. С мила нотка достойнство.
-
Скромност и красота цари тук. Поздравление /Таня/ за пленителните образи, изградени от "Липсваш ми"!
-
Впечатлява със свежи находки...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
