Липсваш ми
Небето си има лазурен воал,
отива му синьо, не мислиш ли?
Но виж този облак - изглежда е цял,
обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".
Полята си шепнат с ветреца-щурец
дузина неказани истини.
Послушай как думите - цветен прашец,
издишват по въздуха "Липсваш ми".
Светът подреден е, но всеки детайл
дълбоко е, искрено "Липсваш ми".
Без теб на живота от лъвския пай
парче за получа не искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
