Липсваш ми

Poetry

1K 0 14

Небето си има лазурен воал,

отива му синьо, не мислиш ли?

Но виж този облак - изглежда е цял,

обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".

Полята си шепнат с ветреца-щурец

дузина неказани истини.

Послушай как думите - цветен прашец,

издишват по въздуха "Липсваш ми".

Светът подреден е, но всеки детайл

дълбоко е, искрено "Липсваш ми".

Без теб на живота от лъвския пай

парче за получа не искам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

"Синтез" от живи,неувяхващи усещания.

2014-07-21T23:19:23+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Много ми хареса!

2014-07-21T21:05:56+03:00
andromen (Иван)

хубав ритмичен стих!
Благодаря, че не пишеш "женска" поезия!!!
Поздрави.

2014-07-21T16:04:04+03:00
valia1771 (Ивон)

Необикновено за обикновените неща! Харесах!!!

2014-07-20T22:14:37+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тихичко... дума след дума влезе
в сърцето ми...

2014-07-20T21:20:11+03:00