Усмивката ми слезе от лицето,
когато ти замина надалеч,
тъга обзе сърцето
и сякаш го разби на две!
Очите вече не синеят,
а дъжд вали от тях,
и устните ми пак нашепват:
"Липсваш ми, приятелю!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация