Лисанини вълнения
Лисанини вълнения
( или Джони Уокър 2 )
По пътечката припряна,
бърза хитрата Лисана.
Под мишничка здраво стиска
Джони – марково уиски.
Че в хралупата Лисан,
готен кавалер засмян,
чака своята лисичка
страстната му годеничка.
Лисан беше на гурбет,
казват, че на берекет,
Вече месец и половина,
в курниците на чужбина.
Ден щастлив да се завърне,
и Лисана да прегърне,
че болнава бе горката,
със сърцебиене в ... бедрата.
Лиса бързаше в леса,
но чу в тъмната гора,
млад петел да кукурига,
пойни трели да издига.
Леле, в нашата гора,
луд късмет ме сполетя,
Стегна Лиска кръшен стан,
но се сети за Лисан.
На петлето ще простя,
бързам, аз да наградя,
моето сладко маскарпони,
със една бутилка Джони.
Кукуригу-у-у ...
Не, недей !
Мразя те, ти си злодей !
Човката си затвори,
че налягат ме мечти.
За подарък от леса,
млад петел да занеса.
Кукуригу-у-у ...
Ето там. Близко е.
Май е голям.
Ще го хвана, казвам „баста“.
Скачам, крие се във храста.
Скок, боричкане ръмжене,
тежко е това гонение,
приключение опасно,
Лиска ръмжи сладострастно.
-
И... от храста излиза засмян,
с бутилка Джони, дюкян разкопчан,
Кумчо Вълчо - горски хайдук,
стар развратник и пълен боклук.
Тати каза: „ Вълчо, сине,
носи с гордост моето име,
И за нищо недей се коси,
само чужди езици учи.
Който чужд език говори
само чужденки ще бори,
вечно той ще е засмян,
с маркови питиета обилно налян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марко Всички права запазени
