22.02.2012 г., 23:10 ч.

Лист 

  Поезия
523 0 0

Стих, завехнал в лист отронен.
Лист, изслушващ моите слова.
Само ти умееш да поглъщаш
излятата от мен тъгa.
Попиваш кървящото мастило,
изтичащо от моята душа.
Търпиш! Написаното здраво те притиска,
но ти не се оплакваш от това.
Лист отронен с вплетен спомен,
как издържаш толкова тъгa?
Откъде намираш сила?
Нали си само лист едва,
неотделящ и капчица сълза.
Аз благодаря ти, Лист, че ме изслуша,
когато човекът се обърна настрана.

© Зорница Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??