Потъвам в тихото на тихото

и гледам към  Небето,

а Там

Ти тичаш сам през преспите...

Едни преспи от облачен сняг-

топящ се в плам

по

една жена,

която не позна...

Не проумя...

Една жена, плачеща в смях

и ридаеща без сълзи...

Една жена с бяло лице

и самотни,

кротки ръце...

Една жена с очи на дете -

топли...

Залитащи в плам...

Гледам в Небето и виждам как

стоиш на Кръстопът

и дишаш В оня Копнеж,

Който Изгаря Плътта

и погива Душа...

Аааххх, мой сбъднат блян!

Аааххх, моя Съдба!

Аааххх!

Ангелите винаги плачат тихо

и Сами!

Ангелът, който гониш ти,

кротко стои сам...

Скрит под камък стои...

Прикрил лице

с лист в ръка,

на който със свойта кротка ръка

написал е сам:

“Аз кротко стоя

под този камък сама,

в ръцете си нямам огнен кинжал,

а бокал,

който да напиеш Ти...

В ръцете си имам Вода,

която ще те утоли...

Вода, наливана от две езера -

моите две очи...

Ела, Любов!

Само ЕЛА!

Ела и ме покори!

Покори тези две топли очи

с цвят на пръст плодоносна

и докосни тез две кротки криле,

стоящи свити до една крехка,

фина снага -

бял грозд и горска ягода сочна...

Ела!

Сложи ми окови.

Окови ме в своята власт!

Сложи ми плетница на пръста,

заплетена с твойта ръка...

Къде скиташ, Любими!?

На чий праг си сега!?

...

На чия порта чукаш!?

При коя чужда жена!?

Чия чужда душа искаш да СТОПЛИШ,

когато аз тука сиротна стоя...

Чии рамене прегръщаш!?

Защо не

моите самотни криле!?

Стоя с лист в ръката,

мой сбъднат блян!

Скрита под камък.

Без стряха.”

Един Ангел с нежна душа...

Не носещ кинжал,

а бокал...

Една жена - Медовина

с цвят на лимонена трева...

Една жена, плачеща тихо,

скрила лице в свойте крила...

13.12.2009...

думи стаени, без глас...

... .....

http://www.vbox7.com/play:2db86d4e