12.09.2015 г., 22:24

Листа от кестени

1.8K 0 1

Листа от кестени обагрени в оранж,

се спускат кротко под бриза на града.

И тихо смесват се в красив меланж,

на кестените жълто-крехките листа.

 

Бодли от рози тихо са наострили рапири,

небето сочат върховете на техните ками.

А до повехналите храсти никой се не спира,

за да загледа на розите сухите бодли.

 

Игли от боровете посипващи бетона

до пейките на парка останали сами…

Врабче случайно каца там на клона,

от където падат на боровете острите игли.

 

Целувка нежна като на кестена листата,

по мойта буза пламва в тих оранж…

И кротко бриза развява ти косата.

Светлосенки по лицата ни в красив меланж…

 

…разрязват остро наоколо клишета слепи,
като розови бодли се впиват в хорските лица.
И цъфват розовите храсти трепетно,

бодлите заиграват в нашите сърца…

 

И нежната прегръдка под борова корона,

сякаш времето е спряло и валят игли…

…но времето е спряло и врабчетата по клона

изгубват ни от поглед… Две влюбени души…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мммм..., - Прекрасен ЕСЕНЕН ЕСКИЗ...!!!
    "Целувка нежна като на кестена листата,
    по мойта буза пламва в тих оранж…
    И кротко бриза развява ти косата.
    Светлосенки по лицата ни в красив меланж…"

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...