Бавно, неусетно пристига есента,
ето от небето отново заваля,
отива си лятото с мирис на море,
птиците събират се и отлитат на далеч.
Плодните дървета натежали са от плод,
животните приготвят се за зимния живот,
вятъра прохладен носи есента,
листопади има от сухите листа.
Листопади цветни и от мен ще завалят,
от спомените летни, от топлия разкош,
като лист отронен отлита любовта,
но ще остави траен спомен в моята душа.
Слънчев лъч надежда оставила съм в мен,
който да ме топли през всеки хладен ден,
малко лятно слънце за спомен аз си скрих
и обич в сърцето, която ще ме грее през
всички зимни дни.
© Пламена Владимирова Всички права запазени