23 sept 2014, 17:54

Листопади

  Poesía
521 0 4

Бавно, неусетно пристига есента,

ето от небето отново заваля,

отива си лятото с мирис на море,

птиците събират се и отлитат на далеч.

 

Плодните дървета натежали са от плод,

животните приготвят се за зимния живот,

вятъра прохладен носи есента,

листопади има от сухите листа.

 

Листопади цветни и от мен ще завалят,

от спомените летни, от топлия разкош,

като лист отронен отлита любовта,

но ще остави траен спомен в моята душа.

 

Слънчев лъч надежда оставила съм в мен,

който да ме топли през всеки хладен ден,

малко лятно слънце за спомен аз си скрих

и обич в сърцето, която ще ме грее през

всички зимни дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека ти е топло и хубаво!
  • Много Ви благодаря Ангел и Стойна!
    Не се познавам с Вас, но Вие
    подкрепяте моето творчество!
    Аз също харесвам Вашите творби
    и сякаш,дори и непознати,
    някак си станах по-близка с вас!
    Поздрави и на двамата!
  • Пламена, добра вечер!
    Интересно ми беше да прочета по-ралична творба от тебе - и тя ми
    допадна и се приближи по-близко до мен.
    Поздрави и лека нощ! Пиша ти най-висока оценка.
  • Много ведър топъл стих изпълнен с есенна картина и много любов от отминалото лято!За миг се приселих в стиха ти!!!Поздрави !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...