Листопади
"Жълтее тази привечер, жълтее.
И кестените падат от дърветата.
Изпепелява споменът по тебе
и става все по-сумрачно небето."
Васил Златарев
Листопади
Прегърбиха се сенките. От минало.
И тиха есен в залеза ми гасне.
Не помня колко ли години
сънувам, че в душата ми е тясно.
Сънувам, че съм сам сред листопади,
във времето, в което все те няма.
В очите ми изгарят като клади
най-жълтите полета от забрава.
И кестените падат от дърветата
и няма топлината да се върне.
Прибират ли самотници в небетата,
когато есента им ги прегърне?
Прибират ли забравени във ятото,
останали в съня от листопади?
Отдавна се износиха телата ни.
И тясно е в душите ни забравени.
24.11.2012
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
Адмирации!
