magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
25 нояб. 2012 г., 23:29

Листопади 

  Поэзия
1471 0 20

                                                                                   "Жълтее тази привечер, жълтее.

                                                                                     И кестените падат от дърветата.

                                                                                     Изпепелява споменът по тебе

                                                                                     и става все по-сумрачно небето."

                                                                                                             Васил Златарев

 

                       Листопади

 

Прегърбиха се сенките. От минало.

И тиха есен в залеза ми гасне.

Не помня колко ли години

сънувам, че в душата ми е тясно.

 

Сънувам, че съм сам сред листопади,

във времето, в което все те няма.

В очите ми изгарят като клади

най-жълтите полета от забрава.

 

И кестените падат от дърветата

и няма топлината да се върне.

Прибират ли самотници в небетата,

когато есента им ги прегърне?

 

Прибират ли забравени във ятото,

останали в съня от листопади?

Отдавна се износиха телата ни.

И тясно е в душите ни забравени.

                            24.11.2012

                Венцислав Янакиев

 

                            

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??