27.08.2023 г., 7:51 ч.

Листопади от Рая 

  Поезия
132 3 2

ЛИСТОПАДИ ОТ РАЯ

 

... понякога се случва да гадая какво ми шепнат мъртвите листа,

невям дочувам – сякаш че от Рая, най-близките си хорица в света,

баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –

и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града,

със светъл рохолеж на горски ручей забравена съпруга ми мълви:

– Милни от мене малкото ни внуче, и нека по вода да ти върви! –

аверите, с които бях изпратил трептежите на своя див април,

 

чета им писъмцата без подател, и сякаш оживяват ми на филм,

незнайни стринки, лели, братовчеди, останали в семейния албум,

с красивото ни „Аз-Буки” и „Веди” нахълтват в уморения ми ум,

поръчват ми на тръгване да взема молив „Б-2” и листи за писма,

и книжката ми с новата поема, наместо том от някой си Дюма,

какво е там? – едва ли ще узная, мълчат над мен вихрулките листа,

и дишам в листопадите от Рая! – с най-скъпите ми хора на света.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вчера – на Архангелова задушница, небето плака за нашите мъртви. А за живите кога?
  • Няма такава поезия.

    баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –
    и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града,

    със светъл рохолеж на горски ручей забравена съпруга ми мълви:
    – Милни от мене малкото ни внуче, и нека по вода да ти върви! –
Предложения
: ??:??