Листопади от Рая
ЛИСТОПАДИ ОТ РАЯ
... понякога се случва да гадая какво ми шепнат мъртвите листа,
невям дочувам – сякаш че от Рая, най-близките си хорица в света,
баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –
и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града,
със светъл рохолеж на горски ручей забравена съпруга ми мълви:
– Милни от мене малкото ни внуче, и нека по вода да ти върви! –
аверите, с които бях изпратил трептежите на своя див април,
чета им писъмцата без подател, и сякаш оживяват ми на филм,
незнайни стринки, лели, братовчеди, останали в семейния албум,
с красивото ни „Аз-Буки” и „Веди” нахълтват в уморения ми ум,
поръчват ми на тръгване да взема молив „Б-2” и листи за писма,
и книжката ми с новата поема, наместо том от някой си Дюма,
какво е там? – едва ли ще узная, мълчат над мен вихрулките листа,
и дишам в листопадите от Рая! – с най-скъпите ми хора на света.
© Валери Станков All rights reserved.
