14.11.2015 г., 18:50

Листопадно

921 0 0

 

За теб се сещам все по листопад...

Когато виното кипи и тихо в бъчвите разпуска
си спомням топлите очи с на кестен цвят
и още – стария таван, ръцете, устните ти...

А после стъпките ни в лепкавия мрак
разтапяха от нежност тротоарите...
И помня как замина онзи влак
и колко мразя оттогава гарите...

Но искаш ли по листопад, в неясен час
да излъжем съдбата, тя съдбата е курва.
Тя не дава и дребна монета за никой от нас...
Да се срещнем по залез – Земята е кръгла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Сертова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...