17.01.2013 г., 10:01

Литургия

807 0 0

 

ЛИТУРГИЯ

 

Броди светла мъгла под високия свод

с изрисувани древни светии,

в тишината на храма две шепи народ

мълком слуша света литургия.

 

Кандилата припукват в мъждив ореол,

светят виното с хляба в олтара,

върху свещника стар до самия престол

десетина свещици догарят.

 

Шепне тихи молитви Йоан Златоуст,

византиецът с устните бледи,

сред църковния мрак мълком страда Исус

и Йехова от купола гледа.

 

И е душно в мъглата под кръглия свод,

сред икони и мъртви светии –

не с кадило се служи на този народ,

не това е света литургия!

 

Има полкове нови велможи край нас,

легиони метеки* богати –

имат всичко – пари, положение, власт,

имат злато.

                     Да плащат със злато!

 

Щом са служили още в Египет и Рим

литургия богати патриции,

значи можем, наместо тамян да кадим,

да възвърнем онази традиция

 

и макар триерархия* в днешния ден

да е странна и трудно възможна,

Златоуст би написал и днес вдъхновен

литургия за всички заможни;

 

без свещи и тамян под църковния свод,

без рисувани бледи светии –

за добрия отчаян и гладен народ

най-добрата света литургия*.

 

_______________

 

*Метеки – чужденци и освободени роби, сред които богати занаятчии, робовладелци, търговци;

*Триерархия – снаряжаване на триера, считало се е за извънредна литургия;

*Литургия – от гр. leos – народ и ergon – дело, служене, служене на народа – държавна повинност, изпълнявана от състоятелните граждани и метеки – издръжка на състезания, симпозиуми и др. Била разпространена в древногръцките полиси, елинистически Египет, Рим и Византия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...