Полегнал на тучната ливада
Отново облаците аз броях,
Фигурки различни в тях съзрях,
Но щом теб видях онемях.
Бях се врекъл в самота и тишина,
Да ходя навред по света,
Никоя да не допускам до ранимата си душа,
За да не се наложи отново сълзи да броя.
Ти с изкусителни очи ме покори,
С нежните си ръце оковите ми свали,
Не се зачуди и за миг дори,
Когато извади от сърцето ми всички бодли. ...